Пепел

Моменти, в които чувстваш сякаш ще се задушиш в красотата.Толкова си преизпълнен от тази красота,че усещаш как всяка твоя клетка се е наситила с нея и не искаш тя да изчезне, вкопчил си се здраво в нея и в мига на това пълноценно чувство.Правиш всичко по силите си да се чувстваш така още малко по-дълго... Затова обичам класическата музика-тя винаги може да засили подобно чувство.Главата ти е пълна със сякаш нови мисли,в същото време това са само идеи ,които просто си плават, нищо твърде задълбочено...все едно усещаш и разбираш смисъла на всичко заобикалящо те, но не се затормозяваш да търсиш логическите връзки.

ПП:Обичам да добавям клипове с музика към това, което пиша:)

Нещо/Нищо

F*** fashion - do what you like. Whether that means bopping to Eurovision music while dressed in gothic clothing, rocking out to death metal while sporting oversized gold earrings and a Croydon facelift, or just being happy listening to mainstream stuff despite the fact that all your friends think only obscure stuff is worth listening to, it's all good. As free spirits, we should not be restricted in what we like to listen to and/or wear. Freedom for all! Life's more fun that way!

Не е нищо особено иновативно или нечувано-едно от многобройните изказвания против конформизма в обществото.Реших да споделя ,защото ме докосна...може би единствено заради настроението ми в момента. Дори така да е, искам да кажа: правете това ,което ви кара да се чувствате добре,няма смисъл човек да си самосъздава стресови ситуации, всичко е много по-просто и нестрашно отколкото си мислим.Психологическите бариери просто се прескачат,разбиват или заобикалят и толкова-те не са точно реални проблеми.
Повечето норми са така субективни спрямо всяка индивидуалност,че всъщност е почти невъзможно да се определи едностранно кое е хубаво/лошо, красиво/грозно, правилно/грешно и т.н.Важно е това ,което ви кара да се чувствате добре.

Ние помним,ние се гордеем!Мы помним, мы гордимся!

Не става дума за Т34,не става дума и за Катюшите,не става дума за V-2...Не става дума за лудостта на нацистите или величието на СССР и САЩ. Става дума за войниците ,за милионите войници отдали живота си за спасението на света от злото коренящо се в идеологиите на фашизма и националсоциализма. В ден като днешния не трябва да обръщаме поглед към Втората световна война и да виждаме началото на следващата епоха на Студената война, а трябва да се съсредоточаваме върху тези 6 военни години и да си спомняме за невероятната храброст на обикновените войници от съветските и съюзническите войски, извоювали мира и за нас, поколение живеещо 65 години по-късно.Днес е ден на почит към ветераните и въобще към всички онези,които са преживели тези страшни 6 години и не по-малко трудните следвоенни години.
65 години по-късно сянката на тази война ужасява и това висше престъпление срещу човечеството все още тегне над душите на милионите засегнати:моят прадядо е загинал под Сталинград;почти няма семейство от бившия СССР,което да няма някой убит или безследно изчезнал любим човек.
Трябва да помним тази война,да се гордеем с победата в нея,да имаме предвид ,че такъв огромен конфликт не назрява от нищото и,че на злото трябва да се обръща внимание още в зародиш. Изхождайки от това, мирът трябва да бъде наша обща, висша ценност.

Лев Лещенко- День Победы-"Этот день мы приближали, как могли..."

Vitas...Витас

Цели три месеца не бях слушала музика ,разхождайки се по улиците на София...Това се дължеше на простия факт,че всички мои обичани стари песни,любими стилове и т.н. просто ми бяха стигнали до гуша и реших ,че щом вкъщи ги слушам неохотно,значи няма смисъл да се отегчавам с тях и докато ходя.Много неприятно,имайки предвид ,че обожавам музиката и ,че тя е сферата на изкуството,която ми въздейства най-дълбоко.Тъкмо си мислех,че явно mp3 player-a ми ще се превърне в ненужна вещ,потъваща в блатото на безразличието ми,когато с майка ми седнахме да разглеждаме разни клипчета с класическа музика в youtube. Спасението ми се превърна Витас...певец,когото знам от първи клас,но за когото (неизвестно защо) съвсем бях забравила. Пет октави...пет(5)! Гласът му е контратенор/фалцет или ,ако има такава категория, мъжки сопран - трудно ми е да кажа,а и не намирам информация. Изключително талантлив човек,чието сценично присъствие и чар не отстъпват и на сантиметър от огромния му певчески талант-той е единственият певец с контратенор,когото не само ми харесва да слушам ,но ми е и неимоверно приятно да гледам как изпълнява песните си.Възхитена съм от него...
Клиповете от турнето му по Народна Република Китай доказват най-красноречиво изумителния контрол ,който притежава този човек над гласа си...с каква лекота прави това вибрато...
През 2009 излезе китайският игрален филм "Мулан" с негово участие ии възнамерявам да го гледам в най-скоро време :)



Витас-Криком журавлиным ("С писъка на жерав") (живо изпълнение)

"Черните ни дрехи крият от вас колко са бели душите ни"

С идването на пролетта и затоплянето на времето започнах все по-често да обръщам внимание на хората по улиците и на това как изглеждат.Силно впечатление вече два месеца ми прави,че по-голямата част от хората просто отказват да носят дрехи в по-светли тонове и разнообразни нюанси независимо от възраст или фигура...Тук се появява вечният въпрос-ЗАЩО?? Нима черният/сивият/хаки цветове са единствените цветове отговарящ на етикети като "семпло","елегантно" и т.н... Особен признак за добър вкус е да облечеш всичко черно и да излезеш в ранния следобед ,за да се поразходиш с приятели... Нещо ,с което си обяснявам тази мания, е че хората вероятно не умеят да съчетават цветове и умират от ужас да не би да не са облечени "в тон". Друг вариант е просто да не знаят какво им отива и поради тази причина решават да си останат на сигурната страна... Така или иначе това липсващо отношение към разнообразието на цветовете е признак за един вид липсваща култура на обличане и това ме дразни,защото 1.не е като да се възпитава особено трудно и 2.всеки втори човек твърди ,че е особено вещ при избирането на дрехите си и смята,че се облича по-стилно в сравнение с останалите...
Прикачената снимка онагледява до някаква степен какво бих искала да виждам откъм цветове.

ПП:Само да допълня,че харесвам и тъмните цветове и не заклеймявам носенето им,просто трябва да има един вид свежест в облеклото на човек,което не всеки може да постигне носейки черно.